Снимка Булфото, trafficnews.bgПловдив се явява най-земетръсния район в цяла България, това

...
Снимка Булфото, trafficnews.bgПловдив се явява най-земетръсния район в цяла България, това
Коментари Харесай

Пловдив е най-рисковата земетръсна зона у нас, панелките - най-застрашени

Снимка Булфото,  trafficnews.bg

Пловдив се явява най-земетръсния регион в цяла България, това сочат данни на Световната банка. В комбиниране с обстоятелството, че градът е прочут с прекалено застрояване от високи панелни блокове, датиращи от преди 70-те и 80-те година, рискът за вреди се усилва. Съществува евентуална заплаха за урбанизираната му инфраструктура поради и неприятното положение на остарелия жилищен фонд, написа trafficnews.bg .

Подобно на други страни от Източна Европа, България е мощно изложена на сеизмичен риск и други опасности от бедствия, изключително наводнения. Районите към Пловдив и София в западната и централната част на страната са с най-високият риск от трусове. България е очевидец на поредност от пагубни трусове: през 1904-06, през 1928 година и по-наскоро през 1977 и 1986 година

Ето графика, представяща общ обзор на риска от наводнения и трусове в България:



Размерът на кръговете значи равнището на риска. Например в региона към Ямбол има максимален риск от наводнения, до момента в който Пловдив е най-податлив на трусове.

На идната карта път се показва по-подробен обзор на сеизмичния риск в другите региони на България:



Лошо положение на остарелия жилищен фонд съчетано със сеизмичен риск обаче е евентуална заплаха за основаване на огромни проблеми при вероятно злополучие.

Възраст и положение на постройките

По-голямата част от жилищния фонд на България се състои от многофамилни здания от времето на социализма, доста от които са издигнати от сглобяеми панели. Повече от три четвърти от жилищата в страната се намират в здания, които са на възраст над 30 години.

Проблеми с оскъдната поддръжка на постройките

Докато възрастта на дадена постройка може и да не е сама по себе си проблем, неналичието на поддръжка на тези здания през последните няколко десетилетия докара до бързо утежняване положението на огромна част от остарелия жилищен фонд. Това се дължи на композиция фактори като липса на възприятие за отговорност за общите елементи и детайли на постройката, неплащане на такси от отсъстващи притежатели на вакантни жилища от по-бедните живущи в постройката. Още поради разлики в нивата на приходи измежду живущите, неодобрение от изискванията и равнищата на комунални услуги и обща незаинтересованост.

Наследеният от времето на социализма нрав, че страната следва да се погрижи за общите елементи на постройката попречва основаването и вярното ункциониране на Съдружията на притежателите на етажна благосъстоятелност (СЕС). Резултатът е забележим и постоянно срещан: течащи покриви, развалени фасади с паднали мазилки, тъмни и неприятно поддържани стълбища и коридори и течове от канализацията в мазетата на постройките.

И до момента в който Законът за етажната благосъстоятелност задължава Съд на Европейския съюз да обезпечават съответна поддръжка на здания, закона не изисква основаването на Съд на Европейския съюз. Възможностите за интервенция ръководството на етажната благосъстоятелност или за налагане на условия за съответна поддръжка на постройките са мощно лимитирани от правна рамка и потенциала за финансиране на действия от страна на обществения бранш.

Фирмите за ръководство на етажната благосъстоятелност от ден на ден излизат на напред във времето, само че те се двоумят да обслужват по-стари здания поради сложността на проблематиката по отношение на поддръжката им и равнищата на дезорганизираност на живущите в постройките. Санирането на тези здания изисква съществени съществени поправки свързани с големи разноски, които доста от притежателите на жилища не могат да си разрешат.

Потенциален сеизмичен риск

В допълнение към горепосочените два въпроса, има още една причина за терзание: структурната целокупност на някои от по-старите жилищни здания. Старите сглобяеми " панелни " здания, издигнати през 70-те и 80-те години образуват над 40% от настоящия многофамилен жилищен фонд. Счита се, че " връзките ", съединяващи сглобяемите панели на постройките в обща конструкция са в края на 50-годишния си експлоатационен интервал а в някои случаи и са ръждясали.

Въпреки че степента на риск не е известна, заради фактът, че панелите са носещи даже и най-незначителната възможност от раздробяване на връзките поражда съществени въпроси по отношение на структурната сигурност на панелните здания. Това е изключително притеснително, имайки поради склонността на България към сеизмична интензивност, само че все пак до момента не е извършено задълбочено изследване на сеизмичната накърнимост на този жилищен фонд.

Технически паспорти липсват

Междувременно по-голямата част от жилищните здания - съгласно някои оценки - над 95% - не имат " механически паспорти ", което е техническата документи за структурата на постройката.

Освен това концепцията за обезпечаване на постройките към момента не е публикувана в България; Собствениците на жилища купуват самостоятелна застраховка единствено за своите парцели.

Според Закона за устройство на територията притежателите дават отговор за поддържката на външния тип на постройките, в които имат жилища, както и за правенето на механически паспорти на постройките. Ако те не извършват отговорностите си, кметът на съответната община може да назначи комисия, която да направи съответните инспекции на постройката.

Това е " образна " инспекция на база потреблението на рентгенова техника, която има за цел да се ревизира дали постройката е в сходство с нормативната уредба, която е била в действие по време на строителството й. Тестът не регистрира жилищни стандарти годни сега, нито регистрира излагането на постройките на сеизмичен риск. В взаимозависимост от резултатите от теста, общината може да издаде заповед притежателите да подхващат наложителни ограничения за възстановяване.

В реалност обаче, нито общините, нито притежателите имат разполагаем нужните механизми, нито финансовите средства. Още повече, че българското държавно управление отсрочи крайния период за правене на Технически паспорти на всички здания в страната от 2017 година на 2022 година

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР